Внимание! 8 лекарства, които могат да причинят сериозна деменция

Ако вие или ваш близък изпитвате внезапно объркване, сериозна загуба на паметта или дезориентация, потърсете незабавно медицинска помощ.

Скритата връзка между често използваните лекарства и риска от деменция

Много възрастни хора не знаят, че някои широко използвани лекарства могат значително да увеличат риска от развитие на деменция или да ускорят когнитивния спад. Установяването дали настоящите ви предписани лекарства допринасят за проблеми с паметта е важна стъпка към защитата на здравето на мозъка ви.

Защо когнитивният спад, предизвикан от лекарства, е важен?

Загубата на памет често погрешно се приема като неизбежна част от стареенето. Все повече изследвания обаче показват, че определени лекарства играят пряка роля в нарушаването на когнитивните функции. Това означава, че някои симптоми, наподобяващи деменция, могат да бъдат предотвратени или частично обратими чрез преглед на лекарствената терапия съвместно с медицински специалист.

Започнете с въпроса: Възможно ли е лекарствата ми да влияят на паметта ми?

Не всички лекарства имат еднакво въздействие върху мозъчната функция. Някои видове пречат на невротрансмитерите, които са от решаващо значение за паметта и ученето, докато други нарушават усвояването на хранителни вещества, необходими за здравето на нервните клетки. Разбирането на тази разлика ви помага да водите информиран разговор с лекаря си относно възможни алтернативи или промени в дозировката.

Проверете домашната си аптечка: първа стъпка към защита на здравето на мозъка

Много хора редовно приемат лекарства без рецепта или лекарства по лекарско предписание, без да осъзнават дългосрочното им въздействие върху когнитивните функции.

Например лекарства, предназначени да намаляват стомашната киселинност, да облекчават тревожността или да лекуват алергии, могат да крият рискове при продължителна употреба. Ако приемате лекарства редовно, особено в продължение на месеци или години, е изключително важно да обсъдите с медицински специалист профила им на безопасност във връзка с риска от деменция.

Продължителната употреба на някои от тези лекарства е свързана с увеличаване на вероятността от развитие на деменция с до 50% при определени групи от населението.

Ограничаването на употребата им до възможно най-краткия ефективен период и проучването на подходи без лекарства могат значително да намалят този риск.

Разходите за грижи при деменция могат да надхвърлят десетки хиляди долари годишно, което превръща профилактиката, включително прегледа на приеманите лекарства, както в здравен, така и във финансов приоритет.

Ето осемте лекарства, които най-често се свързват със сериозен риск от деменция. Номер 5 изненадва както пациентите, така и лекарите – това е лекарство, предписвано при често срещано невроразвитийно състояние.

1. Инхибитори на протонната помпа (ИПП)

Инхибиторите на протонната помпа, включително омепразол, лансопразол и езомепразол, обикновено се предписват за намаляване на стомашната киселинност при състояния като гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) и пептични язви.

Въпреки ефективността им, продължителната употреба извън препоръчителния период – обикновено не повече от три месеца – е свързвана с повишен риск от деменция.

Механизмът зад този риск може да включва намалено усвояване на витамин B12 – хранително вещество, необходимо за нормалното функциониране на нервната система и мозъка. Недостигът на витамин B12 може да причини неврологични симптоми, включително нарушения на паметта и когнитивен спад.

Едно епидемиологично проучване, включващо хиляди участници, установява връзка между продължителната употреба на ИПП и по-високата честота на загуба на паметта и диагностициране на деменция. Въпреки това краткосрочната употреба или употребата под подходящ медицински контрол обикновено се счита за безопасна.

  • Ограничете употребата на ИПП до предписания период и показания.
  • Следете нивата на витамин B12 при продължителна терапия.
  • Обсъдете с медицинския си специалист алтернативи или постепенно намаляване на терапията.

2. Антихолинергични лекарства

Антихолинергичните лекарства блокират ацетилхолина – невротрансмитер, който е от съществено значение за ученето и паметта. Тази група включва лекарства за уринарна инконтиненция, болест на Паркинсон и гадене, като оксибутинин и скополамин.

Продължителната употреба на антихолинергични лекарства значително увеличава риска от деменция, особено при по-възрастните хора. Например десетгодишно наблюдателно проучване установява 54% по-висок риск от развитие на деменция сред редовните потребители в сравнение с хората, които не използват такива лекарства.

Не всички антихолинергични лекарства носят еднакъв риск. Някои инхалаторни средства, като тиотропиум, не са свързани с когнитивен спад. Пациентите трябва да обсъдят с лекарите си необходимостта от тези лекарства, като вземат предвид възможните по-безопасни алтернативи или промени в дозировката.

  • Установете кои лекарства от вашата терапия имат антихолинергично действие.
  • Оценете съотношението между ползите и рисковете заедно с медицински специалист.
  • Когато е възможно, обмислете подходи без медикаменти.

3. Кортикостероиди

Кортикостероидите, като преднизон и дексаметазон, са незаменими при лечението на автоимунни и възпалителни заболявания. Продължителната им употреба обаче, особено пероралният прием във високи дози, може да повлияе неблагоприятно на здравето на мозъка.

Тези лекарства влияят върху нивата на кортизола, който регулира реакциите на организма към стреса и мозъчната функция. Прекомерното количество кортизол може да доведе до промени в настроението, нарушения на паметта и повишен риск от деменция. Дори инхалаторните кортикостероиди, ако се използват прекомерно, могат да допринесат за когнитивни странични ефекти.

Медицинските специалисти трябва да следят за когнитивни симптоми при пациенти, които приемат кортикостероиди продължително време, и да проучват възможностите за използване на най-ниската ефективна доза или алтернативни терапии, за да сведат рисковете до минимум.

  • Съобщавайте своевременно за всякакви нови промени в паметта или настроението.
  • Използвайте кортикостероиди в най-ниската ефективна доза.
  • Обсъдете с лекаря си възможностите за лечение, което ограничава необходимостта от стероиди.